Майка ми,кучето ,няколко кокошки и ...моето виждане :)

Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.
Дъх на старо вино,
сладко от смокини
скрити още в скрина
са още там.
Там преди 100 лета.
Там в мойта махала.
Прашни калдаръми
слизат във съня ми
белите салкъми са там.
Като дим в комина
детството отмина
боже щом те има
върни ме там.
Като дим в комина
детството отмина
боже щом те има
върни ме там

Нещо ми стана тъжно от твоите картини. Случайно попаднах в блога ти и ...... абе нещо не ти е весело - защо така? Идват празници! Желая щастие, здраве и късмет.
Цвети

как си успяла да усетиш душевноста ми и сегашното ми състояние не разбирам..така е но аз живея сам и по празниците ,е хайде да не драматизирам:)
С теб ще ми е приятно да поговорим някой път:)Миро

Аз мисля, че самотата е по-скоро психически проблем, отколкото физически. Знаеш ли колко самотни хора познавам, които са с многолюдни семейства. Та те са за ожалване. А в тебе май живеят поне трима-четирима :). Не че при мен са по-малко. И така става весело. Сипи си чаша вино /в твоя край правят добро/ и .... наздраве!
Цвети

Прочети за подвизите на героя ми Аганко..искам да зная твоето мнение!!!Миро

ТАМ

Там въздуха е толкоз ароматен,
на билки, на треви ухае.
Там петли в симфония от радост,
възвестяват идването на деня.

Там небето е прозрачно синьо,
безкрайно и сякаш е до теб.
А звездите вечер са огромни
и ти сред тях в космос летиш.

Там ти не можеш да отидеш,
със слава, с пари дори да купиш.
За да го видиш, трябва да умреш,
да се родиш отново, дете да останеш.

07.06.07.

Те всички майки си приличат ...по очакването на децата си ... Поздрави!!

Благодарности за винаги уместните ти коментари!!С почитания Миро!