за къщата на баба и странната нега, която ме изпълваше, когато сядам под лозницата в горещ летен ден...Седиш си под мъхнатия листак, около теб жужат мушици, забързани по някаква своя си работа и никъде, ама никъде не ти се мърда...Къщата беше съвсем същата - измазана със сиви камъчета и с бяло около прозорците и вратите. Баба боядисваше с бяло всяка есен и добавяше синка в боята. Така постигаше този невероятен цвят на облак в лятно небе...обаче мразя зеленото което използваш...това е най неизразителното зелено което съм виждала! Нито е свежото млечно зелено на пролетните листенца, нито масленото плътно зелено на летния шумак, нито конячено-убитото зелено на есенните листа...По ми допадат тези картини, където си успял да постигнеш по-богата златиста или сребриста гама, сякаш окъпана със светлина и въздух.

колко добро боравене с думите!!!
А отностно зеления цвят за който говориш...това съм успял да направя -уви...толкова си мога и държа на критиките те са необходими ,радвам се че имаш мнение и позиция,така трябва=благодаря ти

тук си качил картини в които си постигнал много силен колорит.Не знам защо понякога нещата се получават, а понякога не...може би е въпрос на вдъхновение...или технически средства...Все едно...не смятам, че ти е необходима някаква критика или нещо подобно. Предполагам, че и сам оценяваш моментите в които имаш постижения...впрочем навсякъде където съм усетила някакво въздействие или емоция съм се постарала да ги изразя...Но това е лично мнение разбира се. Предполагам, че твоите виждания или емоции са били съвсем различни. Мисля си обаче, че разнообразието на гледни точки обогатява и остойностява една картина.

Аз харесвам и ценя мнението ти,независимо критично ли е или поощрително!!!
Затова ми е приятно винаги когато се отбиваш;):):)