-Батка,това може да е последния ми ден на свобода...театрално с патос заяви Кенгуранчо и ме гледше с уж тъжните си очета които блещукаха живо и дяволито ,обичаше си той високопарни и гръмки изрази.
-Сега пък какво си направил бе куче,рекох и се настроих за нов случай на Кенгуранска изцепка.
Имаше няколко варианта до колкото си познавах добичето.
Беше се сбил ,това го правеше където успееше и бе част от разнообразяването и забавленията му,другия вариант пак бе откраднал нещо .
Кенго не крадеше защото нещо му трябваше-за него бе грехота нещо да може да се отмъкне и да се остави ей така да си стои,не отстъпваше от тези принципи при цялото му уважение към мен и усилията ми да го спасявам от самия него.
-Батка тоя път край,виждаш ме за последен път,батка прибих човек,пред теб стои завършен убиец ,голям глупак съм батка.
-Бе я сядай и разказвай  какво си ми зачупил стойки -отсякох и се приготвих за небивалиците му.
Добичето редовно ми създаваше нервози и ставаше център на конфликти и скандали където и да отидехме на кръчма понеже си го влечеше и винаги бях нащрек,говорех му и карах да ми обещае че няма да има изгъзици и шоу програми но къде ти.
Отивахме на дискотека с изрищните уговорки да не се закача с никакви хора и жовотни или особи с зеленчукови прякори,всичко си течеше нормално до към 6-7 питие ,веселяшки разговори и приповдигащо се настроение.
-Батка нали ме знаеш пак ше ги притиснявам,почваше ли да ми смига и да се хили гъмогласно знаех че нещата отиват към закономерни помпозно-закачливи сценарии-какво искам да кажа?
Незнайно защо нашето момче Кенги си избираше най фрапантно якия и поне с глава над него исполин  и непременно мацката му ставаше обект на Кенгурановия интерес,то се почваше едно показване на езици,едни намигания и кимане с глава все едно казваше мани го тоя пън ела да скокнем за по едно бързо.
Естествено да не смятате че не подушвах неприятностите ,при все уговорките ни и кълненето да умре най дебелата бълха на опашката на котката му д-р Менгеле всички задръжки бяха зарязани като метнат използван кондом през терасата.
С наивен и пропит с възмущение глас ме убеждаваше:
-Батка ,виж го тоя как ме гледа страшно,излага ме бе дееба пред мацката дето е с него!
-Батка моля ти се бе няма да търпя да ме унижава пред момичето виж го какво е бостанско чучуло,и какви кръвнишки погледи ми мята и стиска юмруци бахти и противния копилдак дай да му ударя едно копитце по човката?
-Престани бе изрод,няма да излеза повече никъде с тебе,вкара малко нитро и те захапа кучето ,седи си на гъза остави хората ядосвах се без някаква полза.
Да ама не...измисляше се предлог от сорта,батка отивам да поданся да се отпусна че ме ядоса тоя макак и да не му счупя носа!
Тръгваше Кенгура му с кенгур и кършеше рамене ,чупеше стойки точно когато минаваше покрай масата на  избраните жертви -правеше гримаси и муцунки и издуваше  перки и се репчеше  като пуяк или селски културист в хоремага .
Аз бях на нокти и дебнех каква магария ще направи да се впусна да го спасявам или да ям и аз бой в мелето което неминуемо се образуваше в такива случай на Кенгурански авантюри.
-Кво ме зяпаш бе бастун,ебаси пингвина скърца ми със зъби да не съм зъболекар бе ханойчо?
Ако ефекта не бъде постигнат с закачки и провокацийка се прехвърляше на мадамата и я канеше да танцуват с едни смешни и галантно-кавалерски маниери и  реплики от рода как може такава красавица да се обърка да седне до тоя гибон ...
Човека дори и с нерви като жилите на задните крака на кенгуро да беше не издържаше тръгваше да се надигне да хване самозавнеца и дразнител за вратлето ,но кенгур само това бе дебнал и с лакът под брадичката го пращаше в прегръдките на бога на сънищата Морфей!
След радостните подскоци и прилив на доволство ако не скочеха други от компанията на пострадалата горила  го измъквах насила и слушах по пътя до следващото заведение какви гадове имало и как кротко да си стоял човек му бъркали в здравето и си го търсели!
Няма да разказвам за повечето такива случки ,ще засегна темата за крадливата в всякакви измерения порода на Кенгурото !
Където и да започнеше работа не се задържаше,крупни складови продукции и липси в небивал размер следваха,как намираше сподвижници и се сдушваше с всички Кенгурото му дяволито беше родено за да краде ,това бе втората му природа недоумявах но ще разказвам.

сега земи че смени репертоара малко,напъни го тоя мозък дето паяжини е хванал
вече, куче мързеливо,на стари лаври лежиш ей :))))
Хаххахахахаха (тук пък ти се присмивам,знаеш защо ;)