когато няма какво да се каже. . . просто го казвам:) :: измислената история на маймуна от плевенския зоокът

Бяха хубави времена,подсмръкна маймуна Павлин и наслюнчи пръст да премести следващата страница на дневника който пишеше...
Спомени го налегнаха и аха да се навлажнят очите му но той бе корав маймун и овладя порива си на слабост .
Сам се рaждаш и сам умираш, като маймуна без история оставяш забравен, си помисли и се захили -че аз съм си маймуна ебаси,става въпрос че той презираше хората и го раздаваше мизантроп и философ скептик.
Дръпна два пъти от фаса намерен до клетката, който допушваше и записа с парчето молив на новата страница-"живота общо взето е досадно занимание ако не броим посетителките от женски род в зоопарка,и то само някои".
Обзе го вдъхновение и вълнение при представата как се бяха забавлявали взаимно с няколко такива девойки старша възраст,облиза мечтателно сластно устни и се зарея във фантазии.
Бяха славни времена а как всичко отмина и е преходно.
И така можеше да завърши истирията недоразказана и като кратичко разказче ако не се бе появил чистача на клетките от който Павлин криеше разбира се проявите си на интелект и самобитност да не би да вземат да изкарват пари от него и да го показват срещу заплащане,все пак достойнство трябва да се запази.
Приключенията които го очакваха тепърва той дори не ги подозираше ,но така става в живота най често когато не чакаш нищо то веме та се случи.

Нагоре