когато няма какво да се каже. . . просто го казвам:) :: "Я, то утре било днес"-стъкмих си чудо -хахаха

С периферното си зрение явно Кенгур усети присъствие,това не бе планирано.
По дяволите това бе огромна птица която бедната му от къмто орнитология култура веднага прие за жерав,значи си бе чист жерав,загледа се в него докато не кацна в близките борове по които играеха първите лъчи на слънцето и създаваха светли жълтеникави ефекти .
В далечината подсокливо малка сърничка се промъкваше в храсталака което накара нашето момче да сметне че и природата и нейните обитатели са на негова страна и едва ли не е някакъв техен властелин и повелител и те усещат силите му.
Аха да се провикне ела тук при своя владетел жертво и се поклони но го хвана някак си малко срам и се въздържа.
Беше се събул бос и стъпваше в росната трева внимателно и с някакви кръгови движения с които бе убеден че се засилват способностите му,
Наблизо туристи или клошари все едно си бяха палили огън и направеното от камъни огнище привлече вниманието му ,един вид жертвенник и идеално за целите му всичко се нареждаше когато и както му бе нужно,още един знак че няма случайности и той Кенгуран е избраникът.
Не веднъж обаче в своите бродения в трансови състояния бе оставал накрая разочарован и само с умората в тялото и неудовлетворението че още не е дошъл явно денят "Х".
Тръгваше най често от неразбираем импулс и се оставяше да го води това вътре в него което той си обесняваше че е древен неизчезващ звяр с който са едно цяло и понякога се отдаваше на ръмжене което преминаваше в силно вибриращ рев който стряскаше и плашеше докато танцуваше необуздани подобни на бойни практики танци с обиграни движения на ножа който носеше скрит на гърба си ,това му носеше неописуема наслада и прилив на мощ и безтелесност все едно бе съществуването .

Нагоре