Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2012 09:57 - Простосмъртни писания ...
Автор: mirogankov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове:
1



Не ме боли глава,след сутрешната обиколка по улиците по маршрута ми до парк Кайлъка-(един вид аристократично да поогледам плебса )и се чувствам бодро -тонизиран и без всякакви особени белези на депресивност,лукаво се поощипах да не съм се пренесъл нейде в по добри селения ,но уви жив съм ...чака ме още един  глуповато радостен ден да присъствам като присмехулен  наблюдател на планетата Земя.
Съмнението че не съм обитател и представител на туземното население се бе загнездила съвсем случайно след един як запой в съзнанието ми преди много години и впоследствие получих чрез наблюдения и косвени доказателства несломимо доказателство за небивалата си кощунствена теория и мерзко прозрение,но за това после..
Карах си аз колелото волно и безгрижно,недоспалите с недоволно изражение водачи на МПС-та правеха тъпи муцуни и се псувахме  закачливо приятелски докато се промушвах със  закономерен риск за тленната си обвивка.
Стигнах до алеите и прохладен въздух с недоказуема чистота ме лъхна с аромат на природата- сутрешни треви и растения,раздавам го и билкар понякога .
Угоени спорно-породисти домашни кучета разхождаха стопаните си, игриво подскачайки и душещи за маркировката на събратята си от другия пол.
Собствениците  им с горд и притежателски вид мърмореха команди и си придаваха достолепно изражение все едно четяха заклинателни мантри и се оглеждаха за впечатлението на другите или  минаващите покрай тях глутници пенсионери отдали се на заслужена почивка и разходка поради нямане  какво да правят в панелните си гробници ,в желанието си да общуват със себеподобни и да оплюват и политиците и орисията си на безполезни  на хранилка  от държавата с пропилян живот несретници.
По поляните сред росата псевдо-самовглъбени поклонници на различни източни бойни изкуства с плавни движения разтягаха снаги и придаваха значение на душевните търсения на хармонията и плахо срамежливо скритом поглеждаха за ефекта който се надяваха че остават в тичащите за стройна фигура девойки старша възраст а изгряващото слънце се оглеждаше в близкото езерце  и си казваше че ще ви надживея земни твари то е ясно  но кога ли ще дойде и моя час ,а кълвач вегетарианец само за престиж и тренировка чукаше по изсъхващо дърво все едно отмерва и тактува  в рима мислите на бялото джудже.
Шарена водна змия подаваше глава с надеждата да уплаши  наивни градски обитатели плуващи с водни колела и лодки -но още беше ранна сутрин...
Продаваичте на различни всевъзможни ненужни лакомства и джунджурии разпъваха масите и сергиите си с весела глъч предвкусвайки как  ще прилъжат немирните деца с затлъстели майки, излезли да ги разхождат докато блудкавите им манджи в кухничките им врът и осмърдяват съседните блокове и къщи на загоряло.
С такава позната ми идилия отпочна днешния  ден- а аз въртях педалите на велосипеда си и се насочвах към язовирите където имаше привидно спокойствие и дебнещи евентуална плячка  риболовци ,с всевъзможни интересни физиономии и още повече неразгадаеми съдби и пропиляни животи.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mirogankov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 238232
Постинги: 65535
Коментари: 1135
Гласове: 7086
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол