Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2012 10:25 - Истинската му история
Автор: mirogankov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2269 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 18.04.2012 11:37


Той мълчи ,слуша Шекспир и Ленин че нещо разгорещено се псуват за бавния инернет  и се стремят  кой по цветисто да се изрази ,споглежда се с Брус Лий и се хилкат разбиращо те нямат таблети и айфони  майна не им трябват ,така е друго няма какво да правят имат всичкото оставащо им време да се изтече като мръсния и задръстен с косми и стара сперма канал в обезопасената тоалента на психиатричната клиника.
Взеха му всички остри предмети при постъпването или така поне си мислят те ,винаги може да счупи огледалото в банята и като увие с лейкопласт за дръжка да си направи имровизиран нож,пък може и да нагрее със запалка  дръжката на четката си за зъби и да оформи остро и твърдо шило ,може каквото си иска той има опит ..за съжаление  всичко в ръцете му е оръжие дори чорапа му в който би поставил кръглата  тежка месингова топка на бравата която бе приспособил да може да сваля за да заключва от вътре стаята си където спеше сам,по обясними причини поглеждайки с ехидна усмивчица преметнатия си слип на камерата за наблюдениедокато си маструбира на воля.
Атила, хайде бате да побръмчим в карето на двора да цъкнем един джойнт  предложи той на риж  рунтавясъл грамаден тип който бе от малцината освен братята безсмъртни Шотландски бойци от рода Маклауд с които движеше и предпочиташе пред безгръбначните и подобни на увяхнало цвекло подобия на хуманоиди щъкащи като хлебарки след ядрен взрив или пусната рязко свтлина на лампата в столовата или правещи гимнастика и разходки снощнички на зветчета и болнични халати в импровизираната горичка зад двете сгради на клиниката.
Някой от тях бяха  големи образи и го играеха клоуни с тях се веселеше и разнообразяваше като установяваше какви лесни мишени са и това го натъжаваше и преминаваше ентусиазма му да ги майтапи ,Буратино и Пинокио които чистеха като работливи катерички  из лехичките на градинката караше да му събират орехи и те щастливи че могат да са полезни търчаха  и препикваха като доволни кучета около стопанина си.
Генерала облечен с горнището на  униформата си  и ярко жълто долнище на анцунг неизвестна китайска марка с два номера по голям пак кроеше нещо и отклоняваше поглед когато той с интерес го фокусираше с изцъкления си поглед на преминал бариерата  адепт  и психонавт само така да го държи нащрек и да се чувства в приключение или че прави нещо опасно и е въс филма ,ту малко боен ту малко на ужасите и понякога драма с привкус на порно ,ходеше Генерала до квартирата си при една вдовичка Мария която срещу хубавата му тлъста пенсия му го даряваше с благините на сочната си пържола а генерала разказваше как е топил чушлето и че пак не му е дала в задния двор все едно там се свири националния химн.
Той обаче го остави да напусне крадешком  полезрението му с  оглеждайки се гузна походка на хванато да яде марципанени котета старо куче порода пинчер  и отиде да пуши на пеките пред входа за да проследи дали ще докарат нови звезди от кукления театър  както наркоманчето което се кълнеше че е син ,незаконен естественно на Дон Майкъл Корлеоне и с Папата (понеже беше католик от Никопол  обаче не знаеше кой точно поред папа е понеже бе неграмотен и нито четеше нито смяташе  въпреки че помнеше всичко което му разкажеха всички тукашни аниманионни герои той бе най стария кадър)взеха че му дадоха когато се опаричи след посещение на родителите му стара змийска противоотрова изхвърлена в боклучийските контейнери на близката болница  с уверението че е морфин 20 мг. и после крещейки обикаляше в еуфория и се кълнеше че това е най яката  дрога която е опитвал и им се кланяше до земята вярвайки че те са от Фирмата  и че иска да им стане подчинен все едно те са някаква тайна организация или общество на богоизбрани висши същества елитен отряд мафиоти .
Разцъкаха не"кви  сторгозянски говна за 20 кинта от махленския доставчик с Атила и бавно пордитвайки есенните листа и клонки  се оглеждаха  в тайниците до оградата дали нещо не са хвърляли стока близки съподвижници и стари верни приятелчета на повечето гостуващи в хотела им който бе като аристикратичен клуб на отбрани екземпляри  принудително почиващи си циклично  от време на време когато трябваше да изпуснат парата или бяха сгазили лука и се налагаше да се скатаят докато се уталожат нещата и делата им.
Да време имаше колкото искаха..но за това другия път....






Гласувай:
3



1. kite333 - Лъжеш куче,това не е част от твоята автобиография :))
18.04.2012 10:45
Обаче като те знам,това сигурно са истински хора,дето ги понаваш,а ?
М ?
цитирай
2. mirogankov - е че то не съм казал моята...
18.04.2012 11:17
това пък откъде го измисли:)
цитирай
3. mirogankov - да абсолютно истински личности са -дори и имената им !
18.04.2012 11:18
kite333 написа:
Обаче като те знам,това сигурно са истински хора,дето ги понаваш,а ?
М ?

По точно това което те се изживяват че са им истинските същности;):)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mirogankov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 319574
Постинги: 65535
Коментари: 1135
Гласове: 7101
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол