когато няма какво да се каже. . . просто го казвам:)

Кенгур Попвихъров правеше магически заклинания за домогване до пари.
Сега да не си помислите че четеше някакви прашлясали книги с повързия от човешка кожа и орнаментирани с кант от опашлетата на невръсни дяволчета откъснати като от Ян Бибиян и отровни страници от които при плюнчене и обръщане на страниците четящия се приближава неволно към Създателя си.
Не,Кени си ги измисляше сам и затова просто нямаше как да не са най-действащите магии на Юниверсума,не беше той като разни пишлемета и мивкарчета дето като им тропнеш с крак и с панически лай джафкаха примряло от страх,тука иде реч че бе кораво копеле и щяха да видят всички ,поне така бе според изчисленията му кой е той ,даже си го представяше със задоволство как им казва -нещо да имате да ми кажете Господа индЕянци ,става въпрос че един вид им се подиграваше и трябваше да разберат какво точно не бе важно.
Важното бе че той Кенгуран е важния ,та такива ми ти работи стават драги читатели и тук таме някой трол,таласъм и паднал демон препикан от вълча кукумявка и пълзяща гад,според каквито се въдят в района ви.
Благата физиономия на Алеко Константинов (на ксерокопие от 100 левова банкнота -разбира се)наблюдаваше със затаен дъх спорните и самонадеяни,но надъхани от копнеж ритуали на героя Кенгур и леко съмнение че момчето се е поболяло и си вярва безкомпромисно се оформяше в някое от пространствата които обитаваше поонастоящем,което е твърде относително и за съжаление не можеше да напише фейлетон за произтичащата срамна и донякъде жалка сцена .
Усойната местност в която протичаше описвания конкретен магически сеанс или пародия според настройките на възприемащия наблюдател бе злощастен свидетел на плавни и бавни движвния от лицето Попвихъров току наподобяващи постпателно възвратна дейност от сорта на мастубацията - поне от видимо доволната физиономия и неразбираемите за каквито и да е полиглоти опознаващи изцяло няколко хиляди диалекта и думи ,дали езика бе непознат събрат на латинския можем само да гадаем но че Кенгур се пипаше по инструмента на своята мъжественност бе сигурно както че кучетата имат навика да си ядат фекалиите.
Бълбукаше вода от близката изворна чешма в надвесените скали което създаваше неминуемото усещане че сме в древно светилище а притворените очи на мага жрец играеха бързи танци в орбитите си като подпийнала осмокласничка кючек на купон пред съучениците си.
До къде обаче се простираха способностите на Кенгур и дали накрая крайния резултат щеше да бъде само фонтан семенна течност можеше да се гадае с относителност.(прочети заглавието ако се питаш какво ще поселдва утре)

Нагоре