когато няма какво да се каже. . . просто го казвам:)

Той беше риж,беше гаден и когато се засечехме на оградата винаги ме гледаше някак си презрително все едно ми казваше Миро ,Миро аз баце дела само на едно(тогава още не бях Аганко,Синия рабит ,Бонго-Бонго ,Кенгуран или който се сетите...)) това по въпрос на големите беди и материални загуби дето търпях от крадливата му натура...
Той беше Кежо...страшилището на малкия ни квартал...и бе собственност на дядо Иван който къпеше с вряла вода излъгалите се да преминат в непосредственна близост до неговия двор женски котки-привлечени от пагубния чар на котака му и се смееше доволно
...Любимия му лаф бе :
-Бах макя ви, ни ми копате ,ни ви доя ни ви стрижа шъ ва изби"а в котките зарад Кежо...
Беше късен следобед слънцето преваляше къмто залез и скромният Ви раб се прибираше от ателието уморен от поръчката за плакат на нов спектакъл на който предстоеше премиера...бях гладен и с умиление видях питата в тава която майка ми бе оставила пред вратата да втасва -аха питката добре какво ли ще е сготвила мама за вечеря...
Започнах аз да се събувам пред вратата и набитото ми око на художник и криминалист забеляза нещо странно и по различно от следите от вилица с които се боде питата след като се омеси..
защо ли ми се струваще че забелязвам малки подли отпечатъци странно познати ми от преди когато върлия ми и заклет враг Кежо безцеремонно се бе изпоганчил на перваза пред отворения ми прозорец и бе маркирал територията си..
Ах ,какво бе справедливото ми възмущение, с боен вик се метнах на комшийската ограда и се разкрещях на дядо Иван че този път милост няма да има и любимеца му да го брои вече за труп...
Той дядо Иван по принцип си недочува и само си отвори едното око и продължи да си дреме на верандата където се излежаваше в един грозен стол който му бях домъкнал от театъра когато разчиствахме реквизита...
Това пренебрежение само ме нахъса защото той от преди знаеше безплодните ми опити да накажа Кежо и как все ставах за смях и бабичките на пейката под черешите редовно си разказваха легенди за неуловимия бандит Кежо и неуспешните ми опити за възмездие и постоянен обект на присмех моя милост или като ми казваха -онуй художничето почти вълшебник...
Последния път когато злосторника бе отмъкнал суджуците от коледното ни прасе знаех за слабостта му към мръвка и цяла нощ се въртях и неможех да заспя кроейки подли планове за отмъщение (тъпото бе че ни валериан го блазнеще негодника нито риба) което затрудняваше лова...

Нагоре