Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2012 10:57 - REVENGE-чичо Миро се реваншира....:)
Автор: mirogankov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
1



Свенливо като подухнато от ветрец глухарче пристъпвам днес в селенията необятни на обществото ви където съм явен аутсайдер.
Какво съм аз пред Великата Блогърска Природа -дето се казва едно Голямо нищо...
Преминаха почивните дни в които драматично ме мокри дъжд по пустите алеи на парка,не било точно както го описват и показват  по филмите красиво и въодушевително ,беше си мокро,подгизнало и с желание да изчезна на топло и сухо а после в банята под душа .нямаше я и радостта от любимия ми спорт -не правене на нищо може и легнал...
Защо въобще сега описвам безцелния си скромен живот на провинциален нищожник нямам идея ,сигурно по навик.
Плюсках кафета и цигари в несвяст,загнездено негодувание че времето ми изтича и ще си отида млад и зелен не обиколил света и видял чудесата му не ми даваше мира и спокойствие.
Поне седмица -две да бях поживял като скучаещ милионер да разбера какво е-ами то като скучаещ празно-деец живея и мърморя за прескачащата и пропускаща да  ме има за свой  галеник -Фортуна ...
Почти забелязвам как с погнуса и досада приемате тези ми вайкания подобен  на не безивестния герой от гравюрата на Домие -"Спомени" ,където сбръчкан и лежащ в леглото си стар немощен персонаж гледа портрета на млада красавица която нявга го е ощастливявала многократно ,ех мечти...ах непрощаващо време!
Излязох на терасата на галерията ,птички пееха в клоните на дърветата,разголени девойки старша възраст се отправяха към съвременните си принцове с бели коне в случая раздрънкани бракми- "вирнета" -бедни братовчеди на "Ягуари "и "Бентлита",слънчеви петна като под скокливи зайчета пробягаха по стъклата на очилата що нося за интелигентен изглед на фасадата ми и някък си почувствах вина че гледам черномислено и мрачновато на чудото живот що още не ме е напуснало!
Тлеещото желание да се впусна в рисуването на картина започна да ме гложди ,а грундираното платно очаквателно ми намигваше от прашния ъгъл с въпросителна надежда да сътворя на бело-синкавата му повърхност някой моя приумица на измислена реалност .
Огледах се въпросително ,картините на множество мъртви и живи художници образуваха цветна сливаща се панорама от колоритни петна а  творческа ми немощ взе да изчезва като умората след пренасяне на 10 кубика нарязани  дърва- дейност която ненавиждам и щом приключи моментално се отдавам дъвчене на пастърма с настолната ми книжка " 12 стола"и закономерно  философстване за вредите от селския живот и пагубното им въздействие на творческата ми натура досущ като любимеца ми Остап Бендер .
Вече е време да спра с протяжните вопли и дрънканици,или започвам да мисля сюжет за весела историйка да ви разсмея или се впускам в дебрите на живописта.
Ваш Чичо Миро




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mirogankov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 238232
Постинги: 65535
Коментари: 1135
Гласове: 7086
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол